« НАЧАЛО        

ЕНЕРГЕТИКА И ОКОЛНА СРЕДА

НОВИТЕ РЕАЛНОСТИ ПО ПЪТЯ КЪМ ЕС

2005

Изданието е по Комуникационната стратегия за присъединяване на Република България към ЕС

Качеството на живота на съвременния човек се обуславя от нивото и състоянието на енергийната инфраструктура, създаваща необходимия енергиен комфорт. Енергията присъства като съществен елемент във всеки краен продукт на индустрията и на услугите.

За надеждното и сигурно функциониране на тази инфраструктура гарантира енергийният отрасъл на страната, произвеждащ, добиващ и предоставящ тези съвременни блага на обществото.

Енергийната индустрия е натоварена с тежката отговорност да осигурява адекватни условия за покриване на нарастващите нужди от енергия на световната икономика. В тази своя задача енергетиката трябва да балансира между предизвикателствата на изчерпващите се запаси от конвенционални енергийни ресурси, огромните екологични поражения, които използването им нанася върху околната среда и задължението да осигурява качествено, непрекъснато стабилно енергоснабдяване на достъпни цени.

За съжаление не съществува, обаче форма на превръщане на първичната енергия в електричество без това да се отразява неблагоприятно на околната среда.

Ето защо Енергийната политика на Република България се осъществява в изпълнение на националните цели за постигане на икономически растеж на страната и създаване на предпоставки за нейното интегриране в европейските структури, при спазване изискванията за опазване на околната среда.

Определените от Енергийната стратегия на България приоритети на енергийната политика на страната, а именно сигурност на доставките, конкуренция в енергийния сектор и опазване на околната среда, напълно съответстват на приоритетите на енергийната политика на Европейския съюз.

Ограничаване на замърсяването на околната среда е продиктувано и от факта, че България е страна по редица международни екологични споразумения, които третират ограничаване изпускането на определени замърсители в околната среда, а основен източник на голям брой от тях е енергийният сектор.

Изпълняването на ангажиментите налага решаването на редица задачи, свързани с устойчивото развитие на енергийния сектор и необходимостта от изпълняване на функции, както по задоволяване на потребностите на икономиката и бита с енергия, така и ограниченията, свързани с околната среда.

Във връзка с глава 22 “Околна среда”, страната ни пое сериозни ангажименти, свързани със значително намаляване на вредното въздействие върху околната среда. Редица документи на ЕС, свързани с опазването на околната среда, са вече транспонирани в българското законодателство и касаят в голяма степен енергетиката на страната.

ДИРЕКТИВА 2001/80/ЕС - ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ЕМИСИИТЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ В АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ ОТ ГОЛЕМИ ГОРИВНИ ИНСТАЛАЦИИ (ГГИ). ДИРЕКТИВАТА УСТАНОВЯВА НОРМИ ЗА ДОПУСТИМИ ЕМИСИИ (НДЕ) НА СЕРЕН ДИОКСИД, АЗОТНИ ОКСИДИ И ПРАХ, ИЗПУСКАНИ В АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ ОТ ГГИ.

Тя се прилага към горивни инсталации с номинална входяща термична мощност равна на или по-голяма от 50 MWth, независимо от вида на използваното гориво (твърдо, течно или газообразно), проектирани за производство на енергия.

Сроковете за прилагане на изискванията на Директивата, са както следва:

¨             За действащите ГГИ и новите такива, които се въведат в експлоатация преди 27.11.2003 г. постигане на съответствие с НДЕ преди 01.01.2008 г.

¨             Операторът на дадена съществуваща инсталация поеме с писмена декларация до компетентните органи (подадена не по-късно от 30.06.2004 г.) задължението да не експлоатира инсталацията повече от 20 000 работни часа между 01.01.2008 г. и 31.12.2015 г.

¨             Операторът на дадена инсталация с номинална топлинна мощност по-голяма от 400 MWth поеме задължението съответната инсталация да не работи повече от 2000 работни часа на година (между 01.01.2008 г. и 31.12.2015 г.) и повече от 1500 работни часа годишно след 01.01.2016 г. при НДЕ на серен диоксид от 800 мг/м3.

¨             За нови инсталации които се въвеждат в експлоатация след 27.11.2003 г. Директивата се прилага изцяло (от датата на въвеждането им в експлоатация).

Обекти под обхвата на Директива 2001/80/ЕС в сектор “Енергетика”:

¨        ТЕЦ “Брикел”;

¨        ТЕЦ “Марица Изток 2”;

¨        ТЕЦ “Марица Изток 3”;

¨        ТЕЦ “Марица 3”, Димитровград;

¨        ТЕЦ “Бобов дол”;

¨        ТЕЦ “Варна”;

¨        Топлофикация “Русе”;

¨        Топлофикация “Перник”;

¨        Топлофикация “Сливен”;

¨        Топлофикация “Габрово”;

¨        Топлофикация “Казанлък”;

¨        Топлофикация “Плевен”;

¨        Топлофикация “Пловдив – Юг”;

¨        Топлофикация “Пловдив – Север”;

¨        Топлофикация “София – ОЦ “София-Изток”;

¨        Топлофикация “София – ОЦ “Люлин”;

¨        Топлофикация “София – ОЦ “София”;

¨        Топлофикация “София – ОЦ “Земляне”;

¨        Топлофикация “Велико Търново”;

¨        Топлофикация “Враца – Градска”;

¨        Топлофикация “Враца – Младост”;

¨        Топлофикация “Варна”;

¨        Топлофикация “Бургас”;

¨        Топлофикация “Шумен”;

¨        Топлофикация “Русе”.



Обекти под обхвата на Директива 2001/80/ЕС в промишления сектор:


¨        ТЕЦ към "Агробиохим" АД;

¨        ТЕЦ към "Видахим" АД;

¨        ТЕЦ "Девен" АД;

¨        ТЕЦ към "Захарни заводи" АД;

¨        ТЕЦ към "Кремиковци" АД;

¨        ТЕЦ към "Лукойл" АД;

¨        ТЕЦ към "Нова Плама" АД;

¨        ТЕЦ към "Пиринхарт" АД;

¨        ТЕЦ към "Свилоза" АД;

¨        ТЕЦ към "Фабрика за хартия – Стамболийски";

¨        ТЕЦ "Хименерго" – ЕАД, към "Химко".


Приложението на Директивата би имало съществено значение за подобряване на опазването на чистотата на атмосферата и околната среда. Така страната ще изпълни не само задълженията си по Протокола от Гьотеборг, свързани с емисиите на SO2, а и значителна част допълнителни и по-строги задължения. Същевременно, директното приложение на нормите на Директивата в предписаните срокове би довело до непосилни икономически тежести. Усвояването на капитални вложения в съоръжения за контрол на емисиите в размер на 1,274 млрд. лева (около 4% от БВП) в течение на четири години е неизпълнима задача за промишления потенциал на страната. Разходите за обслужване на кредитите за тези инвестиции и експлоатационните разходи надхвърлят 310 милиона лева годишно (1 % от БВП). Непроизводственият характер на тези разходи ще наруши финансово- икономическата стабилност на страната.

Следва да се отчете и фактът, че през периода на приложението на Директивата ще се наложат инвестиции в изграждане на заместващи мощности в обществени централи за топлофикация (главно на природен газ) на обща стойност 1,3 млрд. лева, което допълнително ще утежни платежния баланс на страната.

За разлика от много страни - членки и кандидати за членство в Европейския съюз, където местният въгледобив няма перспектива на икономическа основа, местните лигнитни въглища имат силна позиция като ресурс за производство на електрическа енергия. Това, съчетано със значението им за сигурността на енергийните доставки, определя значимото място на комплекса от мини и централи. Откритият въгледобив ще продължава да бъде основата на българската електроенергетика, където водеща роля има Мини “Марица изток” ЕАД.

Мините и техните клиенти – централите представляват технологично и пазарно свързан рентабилен комплекс, който произвежда до 40 % от електрическата енергия в страната.

Значителното намаляване на дела на ядрени мощности в мощностния баланс на страната, рязко увеличава ролята на мощностите в ТЕЦ. Тяхната нормална експлоатация става решаваща за устойчивостта и сигурността на доставките на електроенергия.

1.             ТЕЦ “Варна“– преходен период до 2014 г., като поетапно котлите на централата се привеждат в пълно съответствие с нормите на Директивата през периода 2008 – 2014 г.

При вземането на решението за преходен период се отчита и фактът, че ТЕЦ “Варна” е една от чистите централи. Емисиите на NOX са в нормите за концентрация от Директивата. Емисиите на SO2 са едни от най- ниските за централите, изгарящи твърди горива, а добрата експлоатация на електрофилтрите ще позволи емисиите на прах да са в рамките на 100 – 150 mg/Nm3.

2.             ТЕЦ “Бобов дол“– преходен период за блок 2 до 2011 г. и за блок 3 до края на 2014 г. Блок 1 прекратява работа до края на 2007 г., блокове 2 и 3 – до края на преходния период.

3.             ТЕЦ “Русе изток“– преходен период до 2011 г., като в периода 2005 – 2011 г., поетапно централата се привежда в съответствие с нормите на Директивата.

Сравнително добрите екологични показатели на централата, съчетани с малкото годишно натоварване, позволяват да се твърди, че увеличението на емисиите ще бъде незначително.

Ограничена експлоатация от 20 000 часа се предвижда за:

1.      ТЕЦ “Брикел” – за периода след 2007 г. и извеждане от експлоатация преди 01.01.2012 г. Подадена е писмена декларация до компетентния орган, в съответствие с чл.9, ал.1 от Наредба № 10.

2.      ТЕЦ “Марица 3”, Димитровград – ограничена експлоатация на един 120 MW блок на централата, в рамките на 20 000 часа след 2007 г. и извеждането му от експлоатация преди 01.01.2016 г.

Договорени преходни периоди за промишления сектор

ТЕЦ “Лукойл Нефтохим Бургас”- преходен период с отлагане на приложението на Директивата до края на 2011 г., заедно с приложението на Директива 99/32/EC за намаляване на съдържането на сяра в течните горива. Поетапно намаляване на емисиите на инсталациите през периода 2004 – 2011 г., като в крайния етап се достига съответствие на рафинерията с изискванията на Директива 2001/80/EC.

Към настоящия момент за изпълнение на изискванията на Директивата са предприети следните дейности:

¨             Ефективен заем с издаване на държавна гаранция за рехабилитация на бл. 1–4 и изграждане на СОИ в ТЕЦ “Марица Изток 2” ЕАД. График 2004 – 2008 г.

¨             Подписан Финансов меморандум между България и Европейската комисия за финансиране по ISPA и заемно споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие без държавна гаранция за изпълнение на проект “Изграждане на СОИ на бл. 5 и 6” в ТЕЦ “Марица Изток 2” ЕАД.

¨             В “Топлофикация – Русе” ЕАД в момента се изпълнява договор с Датската агенция по опазване на околната среда (ДЕПА) за реконструкция и модернизация на електрофилтър на парогенератор № 5 в ТЕЦ “Русе – изток”.

¨             Рехабилитация на електрофилтрите в ТЕЦ “Брикел”.

¨             Изградена система за непрекъснат мониторинг на Комин 1 в ТЕЦ “Марица Изток 2” ЕАД.

¨             Въвеждане на нови нискоемисионни горивни системи в ТЕЦ “София”. В настоящия момент се провеждат пълни реконструкции с подмяна на горивните системи (с нискоемисионни) в ТЕЦ “София” и ТЕЦ “София Изток”.

¨             Стартиран проект за рехабилитация в ТЕЦ “Марица Изток 3” на четири блока по 210 МW (котли, турбини, електрически уредби, водоподготвителни и спомагателни съоръжения); Предвижда се също изграждането на сероочистващи инсталации за четирите блока.


Състояние в момента и прогнозни емисии на серен диоксид


Състояние в момента и прогнозни емисии на азотни оксиди


ДИРЕКТИВА 1999/31/EC ЗА ДЕПАТА ЗА ОТПАДЪЦИ

Директива 1999/31/ЕС въвежда необходимите технически и експлоатационни изискванията и свързаните с тях мерки, процедури и правила, които имат за цел предотвратяване и ограничаване на отрицателните въздействия върху околната среда и свързаните с това рискове за човешкото здраве в резултат на депониране на отпадъци.

Изискванията на директивата се прилагат за "депата за отпадъци", дефинирани като съоръжения за обезвреждане на отпадъци чрез натрупване върху или в земята (напр. под земята), включително:

¨             Съоръженията за обезвреждане, където причинителят на отпадъците ги обезврежда самостоятелно при мястото на образуване, и;

¨             Постоянните площадки (т.е. за повече от една година) използвани за временно съхранение на отпадъци, с изключение на:

а.    Съоръженията, където отпадъците се разтоварват с цел да бъде осигурена тяхната подготовка за по-нататъшно транспортиране за оползотворяване, третиране или обезвреждане другаде, и;

б.    Съхранението на отпадъци преди оползотворяване или третиране за период по-малък от три години, като общо правило, или;

в.    Съхранението на отпадъци преди обезвреждане за период, по-малък от една година.

Без да ограничава изискванията за прилагане на съществуващото законодателство на Общността, следните дейности/съоръжения са изключени от обхвата на Директивата:

¨             разстилането на утайки върху почви, включително утайки от помпена станция за отпадъчни води за битови отпадни води, утайки от драгажни дейности и от подобно естество, с цел наторяване или подобряване;

¨             използуването на инертни отпадъци, които са подходящи за възстановяване/рекултивация, запълване или за строителни цели в депата;

¨             натрупването на неопасни драгажни утайки по протежение на малки водни течения при мястото на драгиране и на неопасни утайки в повърхностните води, включително в тялото и подпочвените слоеве;

¨             натрупването на незамърсени почви или на неопасни инертни отпадъци образувани при проучването, разкриването и добива, третирането и съхранението на минерални ресурси и от дейността на кариерите.

Директивата класифицира депата за отпадъци в три класа, съответно:

¨             депа за опасни отпадъци;

¨             депа за неопасни отпадъци;

¨             депа за инертни отпадъци.

Документът определя отпадъците, които могат да бъдат приемани на различните класове депа и процедурите, които трябва да бъдат прилагани.

Изисква се всяка страна – членка на ЕС да изготви и приложи стратегия за редуциране на биоразградимите отпадъци постъпващи за депониране, в резултат на което да бъдат достигнати определени количествени цели. Националните стратегии трябва да включват мерки за достигане на поставените чрез директивата цели, като трябва да се обърне особено внимание на рециклирането, компостирането и другите форми за възстановяване на материали или енергия.

Страните – членки са задължени да осигурят депата за отпадъци да бъдат разположени, изградени и експлоатирани в съответствие с прилаганите стандарти.

Въведена е забрана за депониране на някои типове отпадъци (течни, инфекциозни, запалими и т.н.) и задължение за приемане на отпадъците в съответствие с определените критерии и процедури, включващи проверка и документиране. Директивата не допуска разреждане или смесване на отпадъци с цел достигане на критериите за приемане в депото.

В Директивата за депата се определят изисквания, които да бъдат прилагани при кандидатстване за издаване на разрешение и при разрешаване експлоатацията на депа за отпадъци, както и спазването на определени условия.

За депонирането на отпадъци се прилагат изискванията за съоръженията за обезвреждане на отпадъци от намивен тип в това число и за сгуроотвалите от ТЕЦ. Операторите на съществуващи депа трябва да изготвят и представят за одобрение от компетентните органи, планове за привеждане в съответствие с тези изисквания. Страните-членки следва да вземат необходимите мерки за най-бързо закриване на съществуващите депа, които не са получили такова одобрение. Всички съществуващи депа в експлоатация към 17.07.2009 г. трябва да отговарят на изискванията на Директивата.

Основанията за искания преходен период са, че за всяко от съоръженията, предмет на искания преходен период, са налице едно или повече от следните обстоятелства:

¨             използуването на водно огледало е технически необходимо решение с оглед избягване разпрашаването на отпадъците и предотвратяване замърсяването на въздуха и прилежащите почви в района на съоръженията;

¨             съоръженията са изградени на територията на съответните производства и в близост не съществува достатъчно пространство, позволяващо изграждането на ново съоръжение с достатъчен капацитет да поеме отпадъците;

¨             не съществува икономически обосновано техническо решение, позволяващо пълното премахване на използуването на технологична вода;

¨             съоръженията са част от общата система за пречистване на отпадните води, използувана в съответното производство;

¨             отпадъците са в значителни количества и за същите не съществуват подходящи методи или мощности за оползотворяване;

¨             експлоатацията на депото е обвързана с технологичния живот на съответното производство и изграждането на ново съоръжение за обезвреждане на отпадъците не е технически и икономически обосновано;

¨             съществуващата информация за състоянието на околната среда не показва настъпили отрицателни въздействия, като пряк резултат от работата на съоръженията;

¨             в периода до присъединяването на Република България обемът на производството в някои от засегнатите стопански субекти, респективно количествата на образуваните отпадъци, ще бъде значително намален.

Договорените преходни периоди са до 2015 г. и се отнасят до забраната за смесване на отпадъци с води, предназначени за депониране в хвостохранилища, сгуроотвали, изсушителни полета и подобни съоръжения за следните централи:

¨             ТЕЦ"Варна";

¨             ТЕЦ "Република";

¨             ТЕЦ “Бобов дол";

¨             ТЕЦ "Брикел";

¨             Топлофикация "Сливен";

¨             ТЕЦ "Марица"3 Димитровград.

Чрез програмата за прилагане на Директивата за депата се предвижда:

¨             операторите на депа за отпадъци да бъдат задължени да разработят и представят за одобрение от компетентните органи планове за привеждане в съответствие или закриване;

¨             експлоатацията на съществуващите депа за отпадъци след 31.12.2004 г. ще бъде допускана единствено въз основа на представени планове за привеждане в съответствие;

¨             прекратяване на експлоатацията, закриване и/или привеждане в съответствие на всички съществуващи депа за отпадъци, които не отговарят на действащите нормативни изисквания до 16.07. 2009 г.

ДИРЕКТИВА 1996/61/ЕС ЗА КОМПЛЕКСНО ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И КОНТРОЛ НА ЗАМЪРСЯВАНЕТО

Целта на Директива 1996/61/ЕС е въвеждането на система за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (КПКЗ), предизвикано от работата на определени промишлени инсталации. Основна задача на тази система е да осигури изпълнението на мерки за недопускане или намаляване на емисиите на вредни и опасни вещества в атмосферата, водите и почвата, включително мерки за предотвратяване образуването и управлението на отпадъците. Основните промишлени дейности под обхвата на Директивата са:

¨             енергийно стопанство;

¨             производство и обработване на метали;

¨             производство на продукти от нерудни минерални суровини;

¨             химическа промишленост;

¨             управление на отпадъците и др.

Съгласно позицията за преговори на България: “поради установените високи инвестиционни разходи, сложността на необходимите мерки за привеждане на инсталациите в съответствие с най-добрите налични техники, икономическото състояние и възможностите на операторите за инвестиране, България се нуждае от преходен период за прилагане изискванията на Директива 1996/61/ЕС за КПКЗ за действащите инсталации до 31.12.2011 г.”. За една част от инсталациите България оттегля преходния период, а за друга част той се намалява. За инсталациите от сектор “Енергетика“ преходният период се запазва - до 31.12.2011 г. за горивни инсталации с номинална топлинна мощност, превишаваща 50 MWth– общо 28 площадки с 40 инсталации.

На фигурата са представени нормативните документи и допълнителната документация за комплексните разрешителни:

Според закона за опазване на околната среда изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации и съоръжения за определени категории промишлени дейности се разрешават след издаването на комплексни разрешителни. В приложение № 4 към ЗООС са изброени групите дейности за които се издават разрешителните. Първата група дейности е енергийното стопанство, което включва всички централи с номинална топлинна мощност над 50 MWth

Основните цели на комплексните разрешителни са:

¨             предотвратяване или минимизиране образуването и емитирането на замърсители;

¨             гарантиране, че емисиите не нарушават качеството на околната среда;

¨             осигуряване на рационално използване на суровини и енергия;

¨             предотвратяване на аварии;

¨             осигуряване правилно закриване на инсталациите;

¨             опростяване и укрепване ролята на контролните органи.

Едно от основните изисквания на комплексното разрешително е всяка инсталация да работи съгласно най-добрите налични техники (НДНТ). Същността на НДНТ е в избора на техники за опазване на околната среда, осигуряващи съответен баланс между реализацията на екологично съобразени мероприятия и разходите, направени от операторите. По този начин ще се гарантира, че предприятията, подлежащи на КПКЗ, работят по най-добрата международна практика в техния промишлен отрасъл, вземайки предвид и други критерии, като разходи и местни условия. Редица справочни документи по НДНТ се подготвят от Европейското бюро по КПКЗ в Севиля, Испания, учредено от Европейската комисия. Тяхната главна цел е да се използват при разработката на националните методики за прилагане на НДНТ.

Комплексните разрешителни се издават от Министерство на околната среда и водите, но Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) е отговорна за голяма част от работата при изработването на комплексното разрешително.

За да се пристъпи към издаването на комплексно разрешително, операторът на централата е необходимо да подаде заявление в ИАОС, попълнено според “Методиката за попълване на заявление”.

Заявлението за действащи инсталации трябва да съдържа:

¨             инвестиционна програма за привеждане в съответствие със сроковете за изпълнение, предложени от оператора, с цел осигуряване на работата на инсталацията в съответствие с нормите за качество на околната среда, изисквани от законодателството;

¨             предложение за мониторинг на различните видове емисии от инсталациите, който да се изпълнява след издаване на разрешителното;

¨             нетехническо резюме, което да улесни представителите на обществеността при оценката на въздействието върху околната среда от съответната дейност.

Самата процедура по издаване на комплексното разрешително се състои в няколко основни стъпки:


ДИРЕКТИВА 2003/87/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА ОТ 13 ОКТОМВРИ 2003, КОЯТО СЪЗДАВА СХЕМА ЗА ТЪРГОВИЯ С ЕМИСИИ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ (ЕПГ) В ОБЩНОСТТА И КОЯТО ДОПЪЛВА ДИРЕКТИВА 96/61/ЕС ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И КОНТРОЛ НА ЗАМЪРСЯВАНЕТО

Директива 2003/87/ЕС установяваща схема за търговия с квоти на емисии на парникови газове в Общността, има за цел да поощри намаляването на емисиите на парникови газове по най-рентабилния и икономически ефективен начин.

Директивата се прилага за списък от дейности, публикувани в приложение 1 към нея, изпускащи парникови газове (приложение 2). Първоначално Директивата ще се прилага само за въглеродния диоксид, а на по-късен етап и към другите парникови газове. Важно е да се отбележи, че сектор “Транспорт” не фигурира в дейностите от приложение 1 към Директивата, а той е един от най-основните емитери на парникови газове. Очаква се емисиите на парникови газове от транспорта след 2010 г. да надхвърлят тези от електропроизводството.

Директивата за търговия с емисии на ЕС се определя като най-голямото икономическо начинание и най-иновативната правна рамка в историята на ЕС.

В допълнение:

¨             Схемата за търговия с емисии е ключов елемент в политиката за изменение на климата на ЕС.

Прилагането на Директивата се базира на две основни концепции:

Разрешителни – това са удостоверения за експлоатационна дейност, които дават право на оператора да експлоатира дадена инсталация, при условие, че не превишава конкретно определена норма на емисиите. Получаването на нови разрешителни е значително по-трудно и затова съществуващите инсталации са мотивирани да повишат ефективността си. Всяка страна членка е длъжна да осигури от 01.01.2005 г. всички съществуващи действащи инсталации, извършващи дейности от приложение 1, да имат издадено разрешително, с изключение на временно изключените по член 27.

Временни изключения от прилагането на Директивата до 31.12.2007 г. се позволяват за инсталации, които:

¨             в резултат на национална политика, имат ограничения в нивото на емисиите, строги поне колкото и тези в резултат от прилагането на Директивата;

¨             са обект на изисквания за мониторинг, докладване и проверка, които са еквивалентни с тези от Директивата;

¨             са обект на глоби, поне равни на тези по Директивата, в резултат на неизпълнение на националните изисквания.

Едно от условията за издаването на разрешителни е описание на мерките, които операторът предприема за мониторинг и докладване на емисиите в съответствие с Ръководството за мониторинг и докладване, прието от Комисията на 29.01.2004 г.

Квоти – дават право на притежателя им да отделя еднократно определено количество замърсители в атмосферата. В края на всеки период на задължения всяка инсталация трябва да представи достатъчно квоти, за да покрие изхвърлените от нея емисии в атмосферата през този период.

За тригодишен период, започващ от 01.01.2005 г., всяка страна членка трябва да състави:

Национален план за разпределение на емисионните квоти за участие в схемата за търговия с тях.

Разпределянето на квотите по сектори става чрез Националния план за разпределение, може да се осъществи, или чрез директно прилагане на съответния процент за всеки сектор, или чрез пропорционално разпределение по сектори, в зависимост от досегашните им емисии.

До момента почти всички страни членки на ЕС, с изключение на Гърция, Кипър, Малта и Полша, са представили пред ЕК плановете си за разпределение на квотите. Всички планове са изготвени съгласно критериите за разпределение на квотите посочени в Приложение ІІІ на Директивата, както и Ръководството за прилагането им.

Критериите за разпределение на квотите са 11, като се вземат предвид следните основни аспекти:

1.        Разпределението на квотите, трябва да бъде съобразено със:

¨             задължението на всяка Страна членка по Киото Протокола;

¨             Решение на Съвета за механизма за мониторинг на парниковите газове;

¨             средното количество емисии на парникови газове по промишлени дейности.

2.        Планът трябва да:

¨             бъде съобразен с други законови и политически инструменти на Общността;

¨             бъде недискриминиращ по отношение на различните компании или сектори от икономиката;

¨             съдържа информация за начина на влизане в схемата на нови участници;

¨             бъде съобразен с предприетите вече ранни действия и начина, по който са предприети, включително използването на най-добри налични техники;

¨             съдържа информация за използваните чисти технологии и подобрената енергийна ефективност;

¨             включва клаузи за обществената достъпност и вземането предвид на общественото мнение;

¨             съдържа списък с инсталациите, попадащи под обхвата на Директивата и съответното количество квоти, което се предвижда да им се разпредели;

3.         Планът може да съдържа и информация за начина, по който ще се третира конкуренцията в търговията с емисии със страни извън ЕС.

Основните стъпки, за разпределение на квотите в дадена Страна членка, могат да се обобщят:

А.    Анализ отгоре-надолу за определяне дела на емисиите, покрити от Директивата:

1.      Определяне на лимита за страната по Киото Протокола;

2.      Определяне дела на емисиите на ПГ на дейностите, покрити от Директивата (за разлика от Киото Протокола, тук не се включва транспорта). Това може да стане по 3 метода: (а) чрез историческите емисии, (б) чрез прогнозни емисии и (в) и чрез метода с най-ниски разходи;

3.      Определяне количеството емисии за дейностите по Директивата, в определен интервал, в зависимост от използвания метод;

Б.    Анализ отдолу-нагоре за събиране на данни от инсталациите:

  1. Паралелно определяне на инсталациите за всяка страна, като се отчетат: (а) настоящите емисии, (б) историческите емисии и (в) очакваното бъдещо развитие на емисиите.

В.    Обединяване на информация от двата вида анализ: може да се установи, че данните от двата анализа съвпадат. В случай на разминаване в стойностите, страните членки могат да решат проблема, чрез прилагане на мерки в дейностите, които не са под обхвата на Директивата.

Г.    Определяне разпределението по сектори и инсталации: чрез определяне дела на емисиите на тази инсталация или сектор за дадена година, спрямо общото количество емисии. При изчислението на индивидуалните квоти се прилагат коефициенти, отчитащи технологията на процеса, наличието на очистващи технологии, енергийна ефективност и др.

Д.    Нови участници – съгласно критериите на Директивата, трябва да има информация за начина на влизане в схемата на новите инсталации. Това се решава от всяка страна членка. Има вариант да се заложат едни резерв квоти, от няколко процента, които да се използват при навлизането на нова инсталация в схемата за търговия. Разликата от реалното количество квоти и този заделен процент се разпределя пропорционално върху всички инсталации, участващи в разпределението на квотите.

За наблюдаване на разпределените квоти, всяка страна членка трябва да изгради Регистър на емисионните квоти. Този регистър ще има за цел да подсигури акуратно издаване, съхраняване, трансфер и отказване на квотите.

За всеки тон въглероден диоксид, изхвърлен от определена инсталация за година, за който оператора не е представил квота до 30 април на следващата година, се заплаща глоба. Глобата не освобождава оператора от задължението да представи тази квота за количеството емитирани емисии. Глобите са в размер на 40 EUR за тон въглероден диоксид през периода 2005 – 2007 г. и 100 EUR за периода 2008 – 2012 г.

Директивата, чрез която се създава система за търговия с емисии на парникови газове (ЕПГ) между страните в ЕС, има за задача постигането на две цели:

  1. Да се постигне стабилизация на концентрациите на парникови газове в атмосферата на нива, които предотвратяват опасната антропогенна намеса в глобалната климатична система.
  2. Да се изпълнят поетите ангажименти на ЕС и на държавите членки по отношение на международните договорености касаещи климатичните промени и по-специално произтичащите ангажименти от подписването на Протокола от Киото.

В обобщение, някои от по-важните разпоредби на Директивата са следните:

  1. ЕС и неговите членки са се съгласили да изпълнят техните задължения за намаляване на ЕПГ съвместно с въвеждането на ефикасен европейски пазар за разрешителни на ЕПГ.
  2. Операторите на някои определени дейности, описани в Анекс І, ще са задължени да имат разрешителни от 1.01.2005 г. за изхвърлянето на определено количество емисии на парникови газове и същевременно трябва да извършват мониторинг и ежегодни доклади за изхвърляните емисии.
  3. Всеки емитер на ПГ от 1.01.2005 г. трябва да има разрешително за изхвърлянето на емисии с определен таван в рамките на една календарна година. Без разрешително за ЕПГ, собственика на предприятието не може да извършва своята дейност.
  4. Засега се определят два договорни периода на отчитане. Първият период е от 2005 г. до 2007 г., наречен фаза 1, и вторият от 2008 г. до 2012 г., наречен фаза 2, като последният съвпада с отчетния период по Протокола от Киото. В бъдеще се предвижда договарянето на следващия петгодишен период след 2012 г.
  5. За всеки от горните периоди всяка страна членка на Общността ще представи в ЕК – National Alocation Plan (NAP) (Национален План за Разпределение НПР), който ще разпределя общото количество на разрешителни за ЕПГ – таван на емисиите за страната. НПР ще представя и разпределението на индивидуалните тавани за емисии от отделните дейности и предприятията емитери. За първия отчетен период 2005 – 2007 г., НПР на страните членки ще трябва да бъде представен в ЕК до 31.03.2004 г. За втория отчетен период 2008 – 2012 г., НПР на страните членки на съюза ще трябва да бъде представен в ЕК не по-късно от 18 месеца преди началото на периода.
  6. За първия тригодишен период се разпределят 95% от разрешителните без заплащане. За втория петгодишен период страните членки могат да разпределят 90% от разрешителните без заплащане.
  7. На базата НПР, три месеца преди началото на всеки период всяка страна ще определи тавани за допустимите ЕПГ за всяка инсталация от схемата за търговия с емисии, както и пропорционалността при разпределението на общите количества за всяка една година от периода.
  8. Системата за Търговия с Емисии (СТЕ) покрива само директните ЕПГ, като таваните са определят отгоре на надолу, т.е първо за страната, после по отрасли и най-накрая за отделните инсталации.
  9. В СТЕ се обхващат всички горивни инсталации с над 20 МW вложена термична мощност. От индустрията в схемата са включени – нефтените рафинерии, металургията, циментовата промишленост, целулозно – хартиената промишленост, производството на стъкло и керамични изделия.
  10. СТЕ се базира на Директивата IPPC (Комплексно Предотвратяване и Контрол на Замърсяването), като няколко сектори от IPPC Директивата са изключени от настоящата Директива, например – химическата промишленост, хранително вкусовата промишленост, производството на цветни метали и инсталации за изгаряне на отпадъци.
  11. Страните членки могат да кандидатстват пред ЕК за временно изключване на някои инсталации от СТЕ за първия период на схемата (фаза 1) до края на 2007 г. За втория петгодишен период (фаза 2) такова изключване на инсталации от системата е невъзможно.
  12. През фаза 1 ще се търгуват само емисии на СО2. Други парникови газове могат да бъдат включени във фаза 2 при положение, че се осигури адекватен мониторинг и система за отчет и при положение, че не е във вреда на интегритета на околната среда в настоящата система и не довежда до изкривяване на конкуренцията.
  13. В пазара на емисии ще бъдат включени 10 000 – 15 000 инсталации, които обхващат около 50% от всички емисии на СО2 в ЕО.
  14. Разпределението на емисионните разрешителни е без заплащане за фаза 1, към НПР, който се базира на критериите на Анекс ІІІ и указанията на комисията.
  15. Страните имат възможност да продават на търг до 5% от разрешителните във фаза 1 и до 10% във фаза 2.
  16. Европейската комисия ще има право на вето върху НПР на страните членки.
  17. До 30 април всяка година от фаза 1 и 2, всеки участник в СТЕ трябва да представи разрешителни в количество, равно на техните емисии през предхождащата година.
  18. На участниците е позволено да търгуват разрешителни помежду си.
  19. На участниците е позволено да формират емисионни сдружения с номиниране на управителни съвети, които да поемат отговорността за представяне и търгуване с разрешителни от името на всички членове на сдружението.
  20. На участниците е позволено да депозират в банки неизползвани разрешителни между годините на всеки отчетен период, а така също и между двата отчетни периода.
  21. Участниците могат да обръщат (конвертират) емисионни кредити от Проекти Съвместно Изпълнение (JI) и Чисти Механизми за Развитие (CDM) в разрешителни на ЕС с цел да изпълнят своите задължения в системата за търговия с емисии.
  22. Всички типове JI/CDM кредити са позволени за конвертиране с изключение на кредити от ядрени централи и съоръжения и проекти за повишаване на поглъщанията на въглерод.
  23. След като JI/CDM кредитите достигнат 6% от първоначално разпределените разрешителни на ЕС, комисията може да предприеме преглед и да реши дали е възможно този лимит да бъде повишен до 8% например.
  24. Споразумения с трети страни от Анекс В на Киото Протокола може да съгласува за взаимно признаване на разрешителните за ЕПГ на ЕС и тези по други схеми.
  25. Ще се изработят и въведат общи изисквания за мониторинг, верификация и отчетност. Верификацията може да се извършва от оторизирани фирми или държавни учреждения.
  26. Разрешителните за ЕПГ ще се следят и регистрират в национални регистри с независими електронни дневници за извършваните транзакции. Те ще се базират на ръководствата на Киото Протокола и Програмата на САЩ за борба с киселинните дъждове.
  27. Участници, които надвишават позволените им разрешителни, ще трябва да заплащат по 40 EUR на тон емитиран СО2 през фаза 1 и по 100 EUR на тон емитиран СО2 през фаза 2.

Възможности и пречки за прилагане на Директивата

Не съществуват принципни пречки за прилагане на тази Директива, още повече като се имат предвид и обстоятелствата:

a.     България е подписала и ратифицирала със закон Протокола от Киото, както всички страни членки на ЕС. Това означава, че е поела същия ангажимент, както поетия общо от ЕС за намаляване с 8% на антропогенните ЕПГ.

б.     Със системата за търговия на емисионни разрешителни се създава основа за по-гъвкаво и ефективно изпълнение на вече поетите международни екологични ангажименти.

Възможностите за прилагане на Директивата се определят от датата на присъединяване на България към ЕС. При положение, че страната се присъедини към ЕС през 2007 г., това означава, че България ще бъде задължена да участва във фаза 2 на СТЕ през периода 2008 – 2012 г.

Последици от прилагането на Директивата

1.      Целта е да се намалят ЕПГ, чрез подобряване на ефективността и намаляване на производството от термичните конвенционални централи.

2.      Даже и при възможност за запазване на електропроизводството и топлопроизводството от всички ТЕЦ и ОЦ в границите на максималното за базовата година (1988 г.), през следващия отчетен период – фаза 3 от 2013 г. до 2017 г. –  ще се наложи енергопроизводството от конвенционални централи да бъде намалено с най-малко 30%.

3.      Строителството на нови съвременни ТЕЦ и ОЦ използващи за гориво въглища или течни горива ще е възможно при положение, че такива проекти могат да бъдат завършени до 2008 г. и то в ограничен мащаб.

4.      Единствените енергийни мощности на органични горива, които могат да бъдат построени след 2008 г. ще бъдат на гориво природен газ и то при комбиниран цикъл за производство на електро и топлоенергия.

5.      Развитието на енергетиката ще се базира все повече на развитието на възобновяемите енергийни източници, като безалтернативни по отношение на другите енергийни източници.

Намалението на емисиите на парникови газове в национален мащаб не е проблем, тъй като икономиката на България се е свила значително след 1990 г., като по този начин автоматично се дава възможност да се постигнат целевите стойности за емисии на парникови газове.

От друга страна, в допълнение към горното, в България, както и в останалите страни – кандидатки за членство в ЕС, е по-евтино да се намалят емисиите и съществува значителен потенциал, произтичащ или от Схемата, позволяваща търговия с разрешителни за емисии на СО2, или от механизма за Съвместно изпълнение (Joint Implementation) от Протокола от Киото.

Съществува значителен потенциал за увеличаване на комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия и намаление на емисиите в страните от Източна и Централна Европа, тъй като за основната част от прогнозирания растеж се очаква да се използва природният газ като гориво, което е екологично чисто.



ПРОТОКОЛЪТ ОТ КИОТО

България е поела ангажимент да се бори с глобалното изменение на климата като прилага Конвенцията на ООН по изменение на климата и Протокола от Киото. Като страна по РКОНИК (Рамковата Конвенция на обединените нации по изменение на климата) и Протокола от Киото, България се е съгласила да намали емисиите си на парникови газове (ПГ) с 8% спрямо нивата от 1988 г.

Благодарение на продължителната правителствена политика на устойчив преход към пазарна икономика, приватизацията, премахването на преките и кръстосаните субсидии, както и прилагането на Плана за действие по изменение на климата от 2000 г. е постигнато значително намаление от 54 % на емисиите на ПГ спрямо базовата година (1988 г.).

На фигура 1 е представена целта от Киото заедно с резултатите от инвентаризациите за периода 1988 - 2002 г. и прогнозните емисии до 2020 г. При горепосочените допускания целта от Киото, преизчислена в инвентаризацията за 2002 г., възлиза на 130,5 млн. тона CO2 еквивалент. Ясно се вижда, че прогнозираните емисии са далеч под допустимите стойности по Протокола от Киото.

Въпреки че страната има далеч по-ниски емисии от допустимите, тя има значителен потенциал за допълнително намаление на емисиите на ПГ. Този потенциал може да бъде реализиран, при провеждане на целенасочена политика за намаляване на емисиите, която се изразява в ускорено въвеждане на допълнителни политики и мерки.

Фигура 1


Вижда се, че през периода 2008 – 2012 година Република България ще разполага с около 50 млн. тона СО2 – еквивалент годишно свободни емисии, които могат да бъдат търгувани. България може да участва в международните гъвкави механизми на Протокола от Киото, които са наречени проекти “съвместно изпълнение” (СИ) и “международна търговия с емисии”. Тъй като България може да намали ефективно емисиите на парникови газове, тези механизми биха позволили на страната да привлече чуждестранни инвестиции в най-интензивните по отношение отделяне на парникови газове индустрии.

България вече е добила значителен опит в изготвянето и одобрението на проекти СИ. Все повече заинтересовани страни – инвеститори и предприемачи проявяват интерес към разработването на проекти за СИ в България. В началото на 2005 г. водещата компания за независими анализи за пазара на емисии на парникови газове “Point Carbon” огласи своята класация за страни-домакини по механизма “Съвместно изпълнение”, в която България е класирана за най-привлекателна страна за такъв тип проекти в Европа.

Данните към настоящия момент показват, че за периода 2008 – 2012 г. България ще договори около 9 млн. тона емисии на СО2 – еквивалент, което означава, че през първия период по Протокола от Киото страната ще разполага за търговия с общо 240 млн. тона емисии на СО2 – еквивалент. Към настоящия момент един тон СО2 – еквивалент е с цена от 4 до 6 евро, в зависимост от конкретния проект.

Необходимо е да се вземе предвид, че в процеса на своето развитие през последните години енергетиката приложи редица мерки, които доведоха до стабилизация и намаляване на емисиите на парникови газове. Базирайки се основно на пазарните принципи, енергетиката допринесе съществено за намаляване на емисиите на останалите отрасли. Емисиите на парникови газове в страната са намалели с 56 %, а емисиите само в енергийния сектор са намалели с около 25 % (Втори Национален план за действие по изменение на климата, 2005 – 2008 г.).


МЕРКИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ВРЕДНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА

УВЕЛИЧАВАНЕ ДЕЛА НА ВЕИ В ПЪРВИЧНИЯ ЕНЕРГИЕН БАЛАНС НА СТРАНАТА – 100% СПЕСТЕНИ ЕМИСИИ

На база географското си положение и геоложки условия България има редица потенциални източници на възобновяема енергия.

 


РАЗВИТИЕ НА ГАЗОСНАБДЯВАНЕТО – 90% СПЕСТЕНИ ЕМИСИИ

Използването на природния газ, като екологично чисто гориво, е една от основните насоки за постигане изискванията за опазване на околната среда.

В изпълнение на Директива 2003/55/ЕC относно общите правила за вътрешния пазар на природния газ, както и Закона за енергетиката, през 2004 г. беше поставено практическото начало на либерализацията и отварянето на газовия пазар в страната. В изпълнение на тези нормативни документи бяха приети редица подзаконови нормативни актове, определящи правилата за организация на газовия пазар в България. Чрез либерализацията на пазара на природен газ ще се постигне:

¨             Повишаване сигурността на енергоснабдяването на страната чрез увеличаване на дела на природния газ в структурата на енергийния баланс;

¨             Увеличаване на транзитния пренос на природен газ към съседни държави;

¨             Интензивно развитие на битовата газификация;

¨             Намаляване на отрицателното въздействие на вредните емисии върху околната среда и здравето на хората вследствие високата ефективност на газовите технологии.

В резултат на замяната на твърди и течни горива с природен газ се постига значителен екологичен ефект:

¨             намаляване на общото количество емисии;

¨             почти напълно елиминиране на емисии от серни окиси, прах и сажди;

¨             намаляване над два пъти на емисиите от въглероден двуокис;

¨             избягване на необходимостта от сгуроотвали;

¨             избягване на възможните разливи, възникващи при преноса на течни горива.

ПРИОРИТЕТНО ИЗГРАЖДАНЕ НА ЦЕНТРАЛИ ЗА КОМБИНИРАНО ПРОИЗВОДСТВО НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА И ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ – 60% СПЕСТЕНИ ЕМИСИИ

За насърчаване съвместното производство на топло- и електроенергия се прилагат същите механизми, както при възобновяемите енергийни източници, а именно: първоначално ще се осъществява задължително изкупуване на енергията на преференциални цени, а впоследствие с достигане на преобладаващ дял на либерализирания пазар ще се въведе системата за издаване и търговия със зелени сертификати като по-пригоден за либерализирания пазар стимул.

ЗАПАЗВАНЕ НА ДЕЛА НА ЯДРЕНАТА ЕНЕРГЕТИКА В ОБЩИЯ ЕНЕРГИЕН БАЛАНС НА СТРАНАТА, ЧРЕЗ ИЗГРАЖДАНЕ НА НОВИ ЯДРЕНИ МОЩНОСТИ

Друг важен фактор за намаляване на вредните емисии от парникови газове, азотни оксиди; серен диоксид и прах е пълноценното развитие на ядрената енергетика, разбира се, при спазване на стандартите за ядрена безопасност. То ще позволи на българската страна да спази поетите ангажименти по международните договори и да изпълни в значителна степен изискванията на екологичното законодателство на ЕС, свързано с енергийния сектор.

Датата 25 април ще остане като една от важните дати в българската история. Стремежът на България към пълноправно членство в ЕС отразява желанието и готовността на всички нас да участвуваме в реализацията на идеята за Обединена Европа, Европа на мира, просперитета и социалната справедливост.

Страната ни извървя дълъг път от стартирането на преговорите за членство. Проведените преговори бяха трудни, но изключително конструктивни и сега трябва да се съсредоточим върху изпълнението на поетите ангажименти.

Ангажиментите, поети от България в хода на преговорите за членство в ЕС, действително изискват мобилизиране на значителни финансови и човешки ресурси, както от страна на държавата, така и от страна на бизнеса. Усилията, които държавата и бизнесът правят и ще правят за изпълнение на поетите ангажименти водят не само до разходи, но и до ползи за обществото като цяло. Спецификата на инвестициите в околна среда се състои в това, че в редица случаи ползите от вложенията, направени от едни стопански субекти и отрасли се разпростират в други сфери.
Посетете уев сайта на МЕЕР